изтървàвам се, -аш се, несв.; изтървà се, -èш се, мин. св. -àх се, св., непрех. 1. С усилие се изтръгвам, избягвам от някъде; изскубвам се. В тая минута те само от едно се бояха: да не би да се изтърват от ръцете им заптиетата. Вазов. 2. Прен. Казвам, изговарям нещо, обикн. без да помисля.
|